Подпийнал бях

Във парка,там, на тясната алея,
когато се прибирах малко пиинал,
видях я. Плачеше. Видях я Нея...
замислен...бих ли я подминал...

Тя плачеше. Не знам защо.
Попитах се:
- Дали е важно?
Навярно.
Или може - все едно...
си плаче, че е жадна...

Жадна, за какво?
За сутрешното слънце,
за туй, че в тоз момент е тъмно.
Уверен съм и знам,че утре...
за Нея пак ще ...съмне.

Реших.
Ще я подмина.
А утре идва само след минути.
И пожелах й:
-Дай Бог до амина,
в краката й земята да се
срути!

==

Подминах.
Подсвирнах си мелодия позната.
На Нея в този миг желая...
да си получи утре цялата ...
заплата...
а през ноща със мене да нехае...